ТРАМВАИ

Таблица  1 – При избор на трамвайна мотриса ще преминете към описанието й

Инв.№	Модел	Вид	Производител /Година на производство		Описан	Изображение
564	Charleroi	мотриса	Белгия	1914	24 юни
601	Графиня	маневрена машина	неизв.	1912/15	24 юни
551	Ansaldо-Breda-Marelli	мотриса	Италия	1938	06 юли
240	Република	мотриса	ДТО, България	1953	24 юни
538	Република	ремарке	ДТО, България	1953	24 юни
719	Комсомолец	мотриса	ЗТ София	1960	24 юни
174	София 70	мотриса	ЗТ София	1970	06 юли
1094	Tatra T4D	мотриса	CKD/Tatra	1979	06 юли
306	България 1300	мотриса	ЗТ София	1980	06 юли

5 минути София – Трамваите на София

През 2013 г. по инициатива на сдружение “Градски транспорт и инфраструктура” бе заснет кратък филм за историята на трамваите на София. Осъществяването на идеята бе дело на “Камен Во студио” като част от проекта “5 минути София”, съфинансиран по програма Култура на Столична община.

Трамваите на София

Изборът на град София за столица на новоосвободена България се оказва от решаващо значение за развитието на града. Хората, които застават на чело на новата столица имат желанието тя бързо да заприлича на големите и модерни европейски градове. Идването на прогресивно мислещи и предприемчиви чужденци, чиито идеи и предложения са добре приети от управата на града дава тласък на бързото му развитие, което започва с електрифициране и изграждането на електрифицирана трамвайна система.

През 1898 година общината сключва концесионни договори с една френска фирма за електрифицирането на София и с белгийска — за прокарването на електрически трамвай. За две години са построени около 25 километра релсов път с използваното тогава в Белгия междурелсие 1000 милиметра, токоизправителни станции за 600 V_DC и контактна мрежа с меден проводник, както и депо на бул. “Княгиня Мария Луиза”. Релсовият път се състои от единични коловози, без обръщателни колела, като на по-главните спирки пътя се разделя на два коловоза за разминаване.

На 1 Януари 1901 година (стар стил) е открито движението по 2 маршрута, единичен път с разменни коловози на по-главните спирки, като на крайните спирки ватманите сменят кабините и обръщат ролковия токоприемник, тъй като няма обръщателни колела. На 1 април 1901 г. е пуснато движението до Княжево. До края на 1901 г. е пуснато движението по общо 6 маршрута. Подвижният състав се състои от 25 нови или ремонтирани белгийски трамвайни мотриси и 14 трамвайни ремаркета, І и ІІ клас. Тогавашните села Княжево, Павлово, Красно село и Подуяне (по-късно и Връбница) стават първите и единствени села с трамвай.

Жителите на града посрещат трамваите като чудо. Ето как един вестник описва това събитие: “Вчера столичните жители бяха зрители на едно ново за тях явление на всесветския прогрес – първият трамвай проряза почти цялата Витошка улица, грамадното множество се любуваше на приятната гледка от бързината на трамвая и от светлите искри под колелата му и на жицата отгоре. Трамваят върви бързо, без друсане, осветява се електрически и има изящна мебелировка”.

През 1908 година София получава за пръв път 6 големи четири-осни мотриси. Три от Цепелините (както са ги наричали тогава) са били унищожени при бомбардировките през 1944 година, а останалите три работят до 1976 година.

Следващата доставка на трамваи са през 1914 година. От Белгия са доставени 12 мотриси „Charleroi” и 15 ремаркета.

На 1 октомври 1916 г. кметът на София Ради Радев арестува белгийския персонал на концесионера по договора за прокарване на електрически трамвай и изземва трамваите в полза на града. Окончателното прехвърляне на предприятието продължава до 18 Февруари 1927 година, когато е основана „Дирекция на трамваите и осветлението” – „ДТО”.

Състоянието трамваите и пътя, особено стария, е лошо. Имало е опасност от закриване на движението поради големи отклонения от междурелсието. На базата на направени измервания на моментното състояние е взето решение да се усредни размера му като новото междурелсие става 1013 милиметра.

В периода 1924 – 1931 г са доставени над 70 мотриси от различни европейски производители, сред които Siemens и MAN, както и 40 ремаркета, производство на Siemens, MAN, Uerdingen и Energie. По проект на инж. Кардалев, началник на Ремонтната работилница и с използването на рами и ходови части от стари бракувани са построени 12 трамвайни ремаркета, летен тип – с решетъчни вратички и без стъкла, станали известни като „ремаркета Кардалев”.

През 1936г. в трамвайната работилница започва производството на мотриси. Първите 6 броя са изработени по документацията на внесените през 1924 г. мотриси “Siemens”, като са внесени някои изменения: удължен кош и увеличена мощност на двигателите.

Последната доставка на трамвайни мотриси, чуждестранно производство в София за много години напред е направена през 1938 година. Доставени са 20 мотриси „Breda”, които возят софиянци до 70-те години на ХХ век.

През 1941 година град София започва да задоволява нуждите си от трамваен подвижен състав със собствено производство. Работилницата в квартал „Красно село” започва да произвежда трамвайни мотриси успоредно с ремонта на старите возила.

През 1951 година започва производството на модерните за времето си трамвайни мотриси „Република”. Произведени са общо 20 мотриси и още толкова ремаркета, които работят до 1978 година.

С натрупаният опит Трамвайния завод – София (ЗТ София) пуска още два модела трамваи – „Комсомолец” през 1959 година и „Космонавт” през 1961, които са първите съчленени мотриси в столицата. От модел „Комсомолец” са произведени 25 броя, а от модела „Космонавт” – 63 броя.

През 1965 година се поставя началото на трамвайни мотриси с нова концепция. Моделът „София” е базов и от него са произведени 175 броя съчленени мотриси. На основата на базовият модел през 1971 година е започнало производството на модела „София 70” – осемосна мотриса с две съчленения, от която са произведени 180 трамвая.

Развитието на модела продължава със създаването на мотрисите „София 100”. Тези мотриси са шестосни с едно съчленение и са посветени на 100 годишнината от обявяване на София за столица. Също посветен на годишнина, в чест на 13-вековния юбилей на България, е построеният на базата на модела „София 70” трисекционен модел „България 1300”, от който са произведени 26 трамвая.

През 1985 година започва производството на трамваи модел Т6М-700. Моделът запазва концепцията на „Софиите”, като са внесени промени по ходовата част – разработена е нова талига с групово задвижване на колоосите. Този модел има варианти, както за тясното междурелсие 1009 мм, така и за новоизгражданото трасе със стандартно междурелсие 1435 мм.

В резултат на необходимостта от трамваи с увеличен капацитет, част от произведените трамваи Т6М-700 преминават модернизация с добавяне на една секция, като по този начин стават трисекционни и придобиват означение Т8М-900. Последният изцяло новопостроен трамвай в завода за трамваи в София излиза от завода през 1990 г., като по този начин приключва историята на трамваестроенето в България.

През 1989 година след дългогодишно прекъсване е възобновен вносът на трамвайни мотриси и ремаркета, основно от трамвайните заводи „Татра” – Чехословакия. Тогава са внесени 37 броя мотриси тип T6B5 за първите новоизградени трасета със стандартно междурелсие – 1435 мм.

През 1990 – 1991 година са доставени от Чехословакия нови 40 четириосни мотриси тип T6A2-BG, а през 2000 година още 17 мотриси от следващия модел – T6A2-Sf, всички за междурелсие 1009 мм.

След 1995 година започва попълване на трамвайния парк на София с трамваен подвижен състав втора употреба. За стандартното междурелсие през 1995 г. са доставени 29 броя четири-, шест- и осемосни мотриси и ремаркета „Duewag”, произведени в периода 1958-1975 г. и работили в различни градове на Германия. През 2003 година са доставени 16 мотриси T4D, произведени през 70-те години на ХХ век в Чехословакия и експлоатирани в Германия. Паркът на столичния електротранспорт е допълнен през 2010 година с внесени  15 мотриси T4D-M и 15 ремаркета B4D-M за нормално междурелсие и през 2011 година – 20 мотриси T4D-C и 20 ремаркета B4D-C за тясно междурелсие, които са модернизирани през 90-те години на ХХ век от мотриси T4D и ремаркета B4D.

Съществен момент в историята на трамваите в София е модернизацията на трамваи Т8М-900, при която те придобиват средна нископодова секция. В периода 1999 – 2007 г. са модернизирани 23 броя трамваи, които придобиват означение Т8М-900М. София е една от първите столици от източния блок с нископодови трамваи!

В периода 2007 – 2009 година чешката фирма Inekon a.s. съвместно с Трамкар извършва модернизация на 18 броя шестосни мотриси Т6М-700, като ги преобразува в осемосни със средна секция с нисък под.

През есента на 2013 г. са внесени първите изцяло нископодови трамвайни мотриси Pesa Swift за междурелсие 1009 мм. Със своята дължина от над 30 м и 5 секции това са най-дългите мотриси, експлоатирани в над 100 годишната история на трамвайния транспорт в столицата.

Към 2016 година по данни на „Столичен електротранспорт” ЕАД са запазени следните исторически трамвайни мотриси, ремаркета и маневрени машини:

Таблица 1.

Инвентарен номер	Модел	Вид	Производител /Година на производство		Текущоместоположение
92	MAN – Siemens	мотриса	Германия	1935	Депо „Банишора”
35	Siemens	мотриса	Германия	1924	Депо „Банишора”
501	Кардалев	ремарке	България	1931	Депо „Банишора”
564	Charles-le-Roi	мотриса	Белгия	1912	Поделение „Трамкар”
601	Графиня	маневрена машина	Белгия	1935	Поделение „Трамкар” *
553 ***	MAN – Siemens	мотриса	Германия	1935	Поделение „Трамкар”
551	Breda	мотриса	Италия	1938	Поделение „Трамкар”
240 + 538	Република	мотриса + ремарке	ДТО, България	1953	Поделение „Трамкар” *
719	Комсомолец	мотриса	ЗТ София	1960	Поделение „Трамкар” *
174	София 70	мотриса	ЗТ София	1970	Поделение „Трамкар” *
1094**	Tatra T4D	мотриса	CKD/Tatra	1979	Поделение „Трамкар” *
306	България 1300	мотриса	ЗТ София	1980	Поделение „Трамкар”

* Преместени от депо „Красна поляна” по инициатива на сдружение „Градски транспорт и инфраструктура” през месец юли 2013 година.

** Трамвайна мотриса 1094 е съхранена благодарение на сдружение „Градски транспорт и инфраструктура”, малко преди да бъде нарязана на скрап през април 2013 г.

*** Трамвайна мотриса 553 е възстановена успешно през 2015 г. по инициатива на сдружение „Градски транспорт и инфраструктура” и с финансовата подкрепа на Сименс България ЕООД.

Изключение правят емблематичните мотриси Цепелин и Космонавт, които за съжаление не са запазени до днешни дни.