Посещение на тролейбусния музей в Сандтофт, Великобритания

Публикувана на 30.07.2017 19:30 от Цанко Симеонов

Със сигурност всеки от нас има различна представа за това как може да изглежда един музей. У нас предимно свързваме музеите със запуснати сгради, неуредици с експонатите и липса на каквато и да е реклама. А ако стане въпрос за музей на транспортна тематика – такива в България изобщо няма.

Днес ще Ви запознаем с един необикновен музей, който представлява грижовно подбрана колекционерска сбирка на тролейбуси от цял свят, намираща се далеч от големите градове – в Сандтофт, Великобритания.

През последните години погледите на редица любители на градски транспорт в България бяха вперени към Сандтофт, поради един експонат, чието наличие будеше и буди у нас нескрита завист. Но нека не прибързваме, а да започнем с това, къде се намира Сандтофт и кой стои зад инициативата точно там да има музей на тролейбусите.

Сандтофт е махала на село Белтън, намираща се на около 15 мили (24 км) североизточно от град Донкастър (карта). В миналото е била известна с това, че в обхвата на землището й по време на II-та световна война е изградена военновъздушна база на кралските военновъздушни сили (RAF Sandtoft). След края на войната базата е закрита, като земята се предлага за продан. В началото на 60-те години се зараждат първите клубове, които желаят да спасят от бракуване стари тролейбуси, на които им предстои бракуване. Клубовете се обединяват и през 1968 г. купуват терен, в рамките на бившата военновъздушна база. Първият тролейбус, който е преместен на територията на днешния музей е с номер 193 от град Рединг, като това се случва през ноември 1969 г.

Източник: http://www.sandtoft.org.uk; Първият спасен тролейбус

Успоредно с преместването на придобиваните тролейбуси започва изграждането на халета, в които те да бъдат съхранявани. През 1971 г. започва изграждането на контактна мрежа, а първият тролейбус, захранван от мрежата е пуснат на 3 септември 1972 г. Интересно е, че част от трасето, по което се движат и днес тролейбусите, е използвано за рульожка от военновъздушната база.

В днешни дни музеят приютява 58 тролейбуса, най-старият от които е произведен през далечната 1927 г., а най-съвременният е произведен през 1985 г. Сред експонатите има тролейбуси движили се в белгийски, френски, немски, канадски и даже южноафрикански и новозеландски градове. Всички тролейбуси са дарени или откупени със средства на ентусиасти, сградите и халетата са построени от доброволци. Водачите на тролейбусите са също доброволци от екипа на музея, като те имат издадена от самия музей правоспособност за управление, съответно валидна само на територията му.

Музеят е отворен за посещения веднъж или два пъти месечно през уикендите в периода април - ноември, а отделно от това има организирани дни на отворените врати с тематична програма за възрастни и деца.

След краткото представяне на музея, идва може би вълнуващата всички разходка.

Тролейбусите са грижливо прибрани в халетата, а специално за нас изваждат два „експоната“ - Wellington (New Zealand) 82 от 1963 г. и London 1348 от 1939 г.

Правим кръгче първо с единия, после с другия! Състоянието им е перфектно!

Идва момент да разгледаме и тролейбуса, който представлява най-голям интерес за нас - Edmonton (Canada) 189, или с други думи GMC-BBC, същият, който нашето сдружение се опитва да спаси от нарязване на скрап от морга в Ямбол (научи повече на страницата на инициативата).

Тролейбусът пристига в музея през октомври 2009 г., 5 месеца след закриването на тролейбусния транспорт в гр. Едмънтън, Канада. Интересен момент, свързан с експлоатацията на този тролейбус, вероятно и на съхранения в Ямбол, е че за известен период от време в началото на 1990-те се е движил в гр. Торонто. В момента 189 не е в движение, пред нас се опитаха да го включат, но... неуспешно.

Меракът на ентусиастите от Сандтофт е достоен за уважение и респект! Те са успели да превърнат част от бившата военновъздушна база в оазис за феновете на тролейбусния транспорт – единственото място във Великобритания, където този вид транспорт може да бъде видян в движение. Благодарим им за гостоприемното посрещане и им пожелаваме успех, като се надяваме скоро да ги поканим да се повозят и на нашия „канадец“!