
В началото на 80-те години на ХХ век при производството на моделите Чавдар Б13-20 и Б14-20 се установява, че е необходима бъдеща съвременна платформа със задно разположен двигател и възможно най-нисък под за лесен достъп до пътническия салон.
Завод Чавдар и ДСО Автопром се обръщат към австрийския производител Щаер за изработка на три прототипа. Градски, с дължина 12 метра (по-късно известен като Чавдар 130), междуградски-регионален (Чавдар 330) и съчленен-градски (Чавдар 140). За целта, в Австрия са изпратени чешки двигатели ЛИАЗ и български двигателни и опорни мостове Мадара.
Щаер изработва каросерия и пътнически салон с възможно най-високо ниво на изпълнение, като оборудват автобусите с най-съвременните за времето си системи за безопасност.
Прототипът на градския съчленен автобус е с изцяло антикорозионно обработена каросерия, съвременна електрическа система с автоматични прекъсвачи, а управлението на двигателя е с електронна газ и моторна спирачка. Скоростната кутия е петстепенна автоматична ZF 5HP500, а спирачната система е с ABS и ASR. Вратите имат блокировки.
Чавдар 140 е прототип, изработен само в един брой. Серийните автобуси, познати в София и Бургас и известни като Чавдар 141, са с редица промени, различаващи ги от прототипа. Например,междуосието между преден и среден мост е удължено с 15 см с цел уеднаквяване с това на Чавдар130. Решение, което води до влошаване на маневреността, динамиката и баланса на серийните автобуси.
В рамките на тестовете, Чавдар 140 показва отлични качества, като е бил експлоатиран в Бургас, и, заедно с Чавдар 130 и Чавдар 330, е представен в Москва, Екатеринбург и Оренбург. Прототипът изминава разстоянието без проблеми на собствен ход.
От началото на 90-те до 2000 г. прототипът се използва за превоз на работници на завод Чавдар, след това е закупен от автобусния превозвач ЕТ “Новко Новков” – Ботевград. С него сеобслужват автобусните линии около Ботевград, главно Ботевград-Правец. Поради намаляване на работата не е в активно движение от 2009 до 2025 г.
Сдружение „Градски транспорт и инфраструктура“ закупи, възстанови и пусна в движение настоящия автобус като част от историята на автомобилостроенето в България, като пример за желанието за модернизиране на обществения транспорт в края на 20-ти век.
Характеристики:
Двигател LIAZ 635
6 цилиндров редови хоризонтално разположен с турбокомпресор
Работен обем 11 940 куб. см.
Максимална мощност 254 к.с. при 2000 об/мин
Скоростна кутия ZF, петстепенна автоматична 5HP500
Задно разположен двигателен мост Мадара-Шумен
Среден мост Мадара-Шумен
Преден управляем мост Щаер-Австрия













