Истинският първи „метродиаметър“ - жп линията Банкя - Казичене

Публикувана на 09.08.2016 16:20 от Цанко Симеонов

Не, в този материал не става въпрос за „онзи” метродиаметър, който погълна през последните години стотици милиони левове, а за един, който държава и община се правят че несъществува от десетки години. Този „метродиаметър“ също пресича София от запад на изток, свързва Обеля с Дружба, но за разлика от новия си събрат не е толкова лъскав и е тотално изолиран от останалата система на обществения транспорт в града. Предполагам се сетихте – става въпрос за железопътната линия Банкя – Волуяк – Централна жп гара София – Подуене – Казичене.

 

Един от най-големите проблеми на транспортната инфраструктура в София е използването на нейния капацитет и съответно балансирането на натоварването й. Очакванията, че ще настъпи драматично разтоварване на наземната инфраструктура след откриването на първи метродиаметър от Люлин до Младост (Бизнес парк), видимо не се оправдаха. В същото време обаче пропуските при проектирането на метродиаметъра доведоха до претоварването му още от първия ден от въвеждането му в експлоатация. Означава ли това, че трябва да започнем проучвания за нов метродиаметър от запад на изток, или трябва да се огледаме и да потърсим начини за ефективно интегрирано използване на наличната към момента градска инфраструктура, като по този начин се прекрати практиката за неравномерно натоварване на видовете транспорт и наливане на средства в скъпо строителство?

От сдружение „Градски транспорт и инфраструктура“ настояваме за второто!

А, както се досещате, най-неефективно в момента се използва съществуващата железопътна инфраструктура. На територията на Столична община в момента са разположени 17 жп гари и спирки, които са обслужвани ежедневно от около 85 чифта бързи, пътнически и крайградски пътнически влакове. Въпреки, че броят на влаковете ежегодно намалява тяхното наличие е достатъчно основание за  предприемане на мерки за интегрирането им с останалия обществен транспорт в рамките на столицата. Направлението, което най-удачно би могло да бъде пилотно интегрирано е Банкя – Казичене. Това се обуславя от няколко факта:

- пресича града от изток на запад – това направление има най-голям дял при пътуванията в рамките на града;

- по цялата си дължина от 33 км е разположено на територията на Столична община;

- за провеждането на пилотно интегриране не са необходими първоначални инвестиции за инфраструктура и подвижен състав.

От изредените три точки последното със сигурност е трън в очите на „заинтересованите” лица от Столична община, „БДЖ-Пътнически превози“ ЕООД, ДП НКЖИ и не на последно място МТИТС.

А основание за подобряване на транспортното обслужване по направлението лесно може да бъде доказано. Най-лесният начин е да се сравнят времепътуванията с индивидуален транспорт, градски транспорт и смесен вариант градски транспорт+влак по определени маршрути. За пример са взети 8 маршрута (Банкя център до (1) Люлин-Билла, (2) МС Сливница-автостанция, (3) МС Сердика-Булбанк, (4) ж.к.Левски-Декатлон, (5) Арена Армеец, (6) Младост 3-Кауфланд, (7) Дружба 2- 68-мо уч-ще, (8) Казичене-кметство), като резултатите от сравнението са представени в схемата по-долу:

* при определянето на времепътуванията е взето общото времепътуване Банкя – Казичене по текущия график за движение на влаковете от Банкя до Казичене с презумпцията, че се ползва съществуващата жп инфраструктура, спира се на всички гари и спирки по направлението и престоят на Централна гара е 2 мин. без да се налага прекачване на друг състав;

** определянето на времепътуванията е направено при предпоставката, че са изградени указаните на картата по-горе жп гари и спирки и влаковете спират на всички тях, както и че не е настъпила промяна по скоростите за движение на влаковете.

 

Нагледно се вижда, че времепътуванията в момента с градски транспорт по голяма част от маршрутите могат да бъдат подобрени при използването на влаковете на „БДЖ-Пътнически превози“ ЕООД, дори без промяна по съществуващата инфраструктура и без да е проведена реорганизация на довеждащия транспорт. Взимайки в предвид факта, че в момента „БДЖ-Пътнически превози“ ЕООД не предлага нито един директен влак по направлението (и трите възможни варианта, генерирани от електронния пътеводител, са с прекачване на Централна гара) и при времепътуване от около 70-80 мин, трудно някой би си „причинил” да ползва услугата за вътрешноградско пътуване. Именно тук е ролята на Столична община – общината има правото да поиска подобряване на обслужването с влакове на своята територия в рамките на действащия договор за извършване на обществени превозни услуги в областта на железопътния транспорт на територията на Република България, между Министерството на транспорта на Република България и „БДЖ – Пътнически превози” ЕООД, сключен на 29 юни 2009 г.  

Основание за предприемане на спешни мерки в тази насока има и друг факт. Столична община участва в продължение на 3 години в проект RAIL4SEE, съфинансиран по програма Югоизточна Европа на Европейския съюз, където са изследвани възможностите за интегриране на железопътния транспорт в рамките на общината. Повече от година и половина след приключването на проекта нито една конкретна стъпка в тази посока така и не е предприета. Ангажиментите, поети от общината е невъзможно да бъдат открити и на официалната й страница! С това проектът е поредният, по който Столична община усвоява пари от еврофондовете, а следа от крайните резултати няма!

Не на последно място, през 2015 г. Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски, в отговор на въпрос на народен представител, отговаря, че пускането на директни крайградски пътнически влакове по направлението Банкя – Казичене е възможно и зависи единствено от желанието на „БДЖ-Пътнически превози“ ЕООД да ги пусне.

В тази връзка, настояваме за предприемане на незабавни мерки за интегриране на железопътния транспорт в рамките на обществения градски транспорт на територията на Столична община. За целта следва да бъдат предприети следните краткосрочни и средносрочни мерки:

  1. Незабавно заявяване от страна на Столична община към „БДЖ-Пътнически превози“ ЕООД и ДП НКЖИ на потребност от транспортно обслужване по направлението Банкя – Казичене, със следните параметри:
    1. Обслужване с крайградски пътнически влакове на всички гари и спирки от Банкя до Казичене, без необходимост от прекачване на пътниците;
    2. Тактов интервал от 60 мин. и гарантирано времепътуване Банкя – Казичене до 60 мин.;
    3. Подвижен състав – Сименс Дезиро серия 30/31;
    4. Осъществяване на превозите в рамките на ДОУ, сключен между „БДЖ-Пътнически превози“ ЕООД и държавата (в лицето на МТИТС) през 2009 г.;
    5. Започване на обслужването на направлението от въвеждането на новия график за движение на влаковете за 2016/2017 г. през м.декември 2016 г.;
    6. От страна на Столична община и „БДЖ-Пътнически превози“ ЕООД въвеждане на пилотно признаване на превозните документи (абонаментни карти за градския транспорт за цялата градска мрежа) във влаковете на „БДЖ-Пътнически превози“ ЕООД и реципрочно – признаване на превозните документи издавани от „БДЖ-Пътнически превози“ ЕООД (еднодневни карти за пътуване в участъка София – Перник и София - Своге) в градския транспорт на столицата;
    7. От страна на Столична община подготовка и организиране на довеждащ транспорт от/до гарите и спирките.
  2. Подготовка  и подписване на тарифно споразумение между Столична община, „БДЖ-Пътнически превози“ ЕООД и МТИТС, определящо взаимното разплащане и признаване на превозни документи, издавани от двете страни. В резултат на подписването на тарифното споразумение следва да бъде приет единен превозен документ, даващ възможност за пътуване както по линиите на градския транспорт, така и с железопътен транспорт. Така ще се постигне пълна интеграция на превозната услуга и пътникът ще може свободно да предпочете най-удобния за него транспорт, според конкретните му нужди. Всички условия за подписването на такова споразумение са на лице, в следствие на работата извършена в рамките на проекта RAIL4SEE. Именно в рамките на проекта е изготвено Проучване на нормативните възможности за издаване на интегрирани превозни документи, както и на възможностите за общо (взаимно) ползване на съществуващите документи за превоз на пътници между Столична община и „БДЖ – Пътнически превози” ЕООД с железопътен и обществен градски транспорт и са изведени препоръки и предложения относно възможността за промяна и усъвършенстване на действащата нормативна уредба с оглед издаване и ползване на интегрирани превозни документи. За да не остане съмнение в последното любезно предоставяме на заинтересованите страни споразумението, което трябва да използват като изходна точка при започване на работата за интегрирането на железопътния с градския транспорт.

- Споразумение за сътрудничество между СО, ЦГМ, Холдинг БДЖ ЕАД и БДЖ-Пътнически превози ЕООД

  1. Подготовка на предпроектно проучване за интегриране на железопътния транспорт с обществения транспорт на територията на Столична община и прилежащите общини. Проучването следва да включва:
    1. Анализ на пътникопотоците, включително на потоците от автомобили към съседните общини, идентифициране на местата за нови жп гари и спирки, интервалите на движение и характеристиките на подвижния състав, който ще е необходим за покриване на крайградските направления до Перник, Костинброд, Своге, Пирдоп, Ихтиман;
    2. Анализ за ползите и разходите при сключване на договор с „БДЖ-Пътнически превози“ ЕООД за дългосрочно извършване на железопътна услуга или основавене на ново общинско предприятие, което да бъде лицензирано за железопътен превозвач или организиране на конкурс за превозвач по набелязаните направления;
    3. Проучване на възможностите за съфинансиране от фондовете на ЕС за закупуване на подвижен състав, рехабилитация и строителство на нови жп спирки по останалите жп линии на територията на Столична община (в посока Перник и посока Мездра), организиране на довеждащ транспорт и места за паркиране;
  2. Столична община незабавно да заяви пред ДП НКЖИ интерес за изграждане на следните спирки, като част от проекта за реконструкция на железопътните линии София – Волуяк и София – Елин Пелин, строителните дейности по които предстои да започнат през 2017 г.:
  • Сп. Модерно предградие, връзка с Метродиаметър 1;
  • Сп. Триъгълника, която да осигури по-добър достъп на жителите на ж.к. Надежда и кв. Триъгълника с останалата част на града, особено до източните райони, до които не е осигурен нормален достъп с обществен транспорт
  • Сп. Рожен, която да има връзка с трамвайните линии в подлеза при Триъгълника, както и да осигури възможност за бъдеща връзка с продължението на втори метродиаметър към Илиенци
  • Сп. Сточна гара, която да осигури важна връзка с района на Сточна гара
  • Сп. Заимов, осигуряваща връзка с изграждащия се в момента трети метродиаметър; от тази спирка пътуващите ще имат най-удобен начин за достъп до централната градска част (НДК, УМБАЛ Пирогов, Военно-медицинска академия) от една страна и северо-изночните части на града (Хаджи Димитър, Левски, Враждебна)
  • Сп. Слатина, обслужваща района на ж.к. Христо Смирненски
  • Сп. Логистичен център, осигуряваща връзка с разрастващия се логистичен център от южната и северната страна на железопътната линия;
  • Сп. Индустриална зона Казичене, обслужваща промишлената зона на квартал Казичене и даваща възможност за връзка с Околовръстния път и хидропарка.

 

Линията Банкя – Казичене е само пример за възможностите за интегриране на железопътния транспорт в системата на обществения транспорт на столицата. Потенциал за развитие имат градските и крайградски превози от:

  • Захарна Фабрика (където има клъстър от големи фирми, нямащи удобен достъп с обществен транспорт до центъра и останалите части на града), Перник, Радомир и Дупница;
  • Нови Искър (който разчита на нередовните автобусни линии 26 и 27, които не осигуряват лесен достъп до центъра на София), Своге, Мездра и Враца.

Посочените мерки в средносрочен план могат да гарантират намаляване на трафика, генериран от индивидуалния транспорт за сметка на обществения транспорт, чието интегрирано управление ще допринесе за балансирането на натоварването по направленията с най-голямо търсене на транспортна услуга.